Произхожда от Мексико, по-точно от територията на щата Чихуахуа, от който произлиза и името ѝ. Призната е през 1850 г., но предците ѝ (породата течичи) са използвани още от толтеките, които ги погребвали заедно с мъртъвците и вярвали, че помагат на мъртвия да премине в отвъдния свят. Когато конкистадорите дошли в Америка, течичи били кръстосани с азиатски породи. Съвременните чихуахуа са селектирани през 1850 г. в Каса Гранде, щат Чихуахуа. Щатът граничи с американските Тексас, Аризона и Ню Мексико, откъдето започнала породата да се разпространява по целия свят. Съществуват два вида чихуахуа: дългокосместо и гладкокосместо.Има и разновидност на породата със средна дължина на козината, но тя не е призната.

Главата на кучетата от породата има характерна ябълкообразна форма. Муцуната е къса. Очите са големи, кръгли и тъмноцветни.Носната гъба е с цвета на очите.Ушите са прави, големи, широки в основата и закръглени в края. Опашката е дълга, сърповидна и изпъната нагоре. Допустим е всякакъв цвят, но обикновено се срещат сив, тигров и шоколадов цвят.

Породата има обичайната нестабилна психика за дребна порода, въпреки че много рядко могат да се срещнат истерични индивиди. Смята се, че гладкокосместите чихуахуа са по-активни и темпераментни от дългокосместите. Представителят на породата обича своя стопанин, понякога е ревнив, но никога злобен. Едно от най-сериозните предимства на тази порода е, че са много лесни за гледане. Те са супер за градски условия, предпочитат честите пред дългите разходки, ядат между средно и малко, изискват много малко поддръжка и имат сравнително малко ставни или мускулни проблеми – дори и когато остареят. Освен това не пускат никакви косми. Чихуахуа е умно куче и лесно може да го обучиш на нужди.