KOTKИТЕ
Котките могат да разпознават къде те боли и да спрат по някакъв начин да махнат болката това е научно доказано .Те могат да скочат до 6 метра и да паднат на крака от 10 метра и да оцелеят .Много от хората казват че котките имат по 9-ет живота но това не е вярно те имат 1-ин живот .Котките имат една доминираща лапичка по принцип женските са десничари а мъжете левичари . над 20% собствениците на домашни котки са бизнесмени, и също котките не могат да разпознаят сладкото.Котките си търкат главата в на хората главите за да ни маркират като своя територия. Котките често имат непоносимост към лактозата. Спрете да им давате мляко! Котките прекарват 70% от живота си в сън. Най-голямата котката е дълга 1,23 м. В мозъка на котката е складирана много повече информация, отколкото в един iPad.Зрението на котката е едновременно по-силно и по-слабо от човешкото. Те виждат в тъмното. Домашната котка е в състояние да убие или изяде представители на няколко хиляди други животински вида. За сравнение, повечето от големите котки се хранят с не повече от сто други вида. Въпреки това, поради малкия си размер, домашната котка е почти безобидна за хората; единствените рискове са от възможни инфекции при ухапване, в редки случаи – бяс. Исторически погледнато, котките са голяма заплаха за екосистеми, които не са им родни и които нямат време да се адаптират към нахлуването им. В някои случаи котките са причинили или са допринесли за изчезването на някои животински видове. Те издебват жертвите си и бързо се справят с тях, използвайки тактика, сходна с тази на тигрите и леопардите – нахвърлят се изотзад и захапват жертвата за врата, като по този начин дългите им кучешки зъби нанасят поражения върху гръбначния стълб или предизвикват задушаване чрез прекъсване на трахеята.Котките се смятат за „съвършените месоядни“, потвърждение на което са специализираните кучешки зъби и храносмилателната им система. Двойките кътници от двете страни на устата са идеално устроени за разкъсване на месо, почти като чифт ножици. За разлика от повечето месоядни, котките рядко ядат растителна храна. Докато кучетата и мечките обикновено разнообразяват диетата си с плодове, корени и мед (когато успяват да си ги набавят), котките се хранят изключително с месо, обикновено прясно. В домашни условия котките не могат да бъдат адаптирани към вегетарианска диета, защото не могат да синтезират необходимите си аминокиселини само от растителен материал; това контрастира с домашните кучета, които обикновено се хранят със смесица от месо и растителни продукти, а в някои случаи могат да бъдат адаптирани напълно към вегетарианска диета.
Въпреки репутацията си на единаци, домашните котки са достатъчно социални, за да формират колонии, но не ловуват в групи като лъвовете. Всяка котка си има собствена територия, като сексуално активните мъжкари имат обширни територии, а кастрираните – малки територии; съществуват и „неутрални“ територии, в които котките общуват една с друга, без да съществуват териториални конфликти или агресия. В собствените си територии притежателите им яростно ги отбраняват, като гонят натрапниците, първо чрез вторачване, съскане и ръмжене, а ако не успеят така – чрез кратки, но шумни и яростни атаки. Биещите се котки могат да изглеждат по-големи заради настръхналата козина и извития като дъга гръбнак. Атаките обикновено се състоят от силни удари с лапа по лицето и тялото, както и захапвания, но сериозни поражения са рядкост – обикновено губещият се отървава с няколко драскотини по лицето. Сексуално активен мъжкар може да бъде въвлечен в много битки през живота си, като това обикновено е „изписано“ по лицето му – често се виждат белези по носа и ушите. В битки участват не само мъжкарите, женските котки също се бият, за да защитават територията или малките си; дори и кастрираните котки защитават яростно малката си територия.
За прародител на домашната котка се смята дивата котка. Предполага се, че тя е еволюирала в пустинен климат, доказателство за което е поведението на днешните представители както на дивата, така и на домашната разновидност на вида. Котките обожават топлината и слънчевата светлина, често спят през деня на най-топли места. Лицата им обикновено са сухи, като котките обичат да ги заравят в пясъчници. Могат да остават неподвижни за дълго време, най-вече когато дебнат плячката си и се приготвят за скок. В Северна Африка все още съществуват малки диви котки, които вероятно са далечни родственици на днешните домашни породи.
Като родственици на пустинни животни, котките могат да издържат на студен или горещ климат, но не за дълго време. Те имат ниска устойчивост срещу мъгла, дъжд и сняг, въпреки че някои породи са развили по-голяма устойчивост от други. Мнозинството породи не понасят допир с вода, защото влагата ги затруднява да поддържат телесната си температура от 39 °C.
Домашната котка има тегло от 2,5 до 8 kg и рядко надхвърля 10 kg. Има случаи, в които котка е достигала тегло 23 kg, когато е прехранена. Това е изключително нездравословно за котката и трябва да се избягва. В домашни условия котките живеят около 13 – 20 години, въпреки че най-възрастната котка, живяла някога, е достигнала преклонната възраст от 38 – 39 години. Домашните котки живеят по-дълго, когато се кастрират, или не им се предоставя достъп към външния свят (чрез което се избягват битки и инциденти). Уличните котки в градски условия живеят около две години или по-малко.
На котката, живееща в домашни условия, трябва да се осигури сандъче с пясък или друг подобен материал. Това служи на котката като тоалетна. Подобно сандъче се препоръчва и за котки, които не живеят през цялото време в затворени помещения.
Котките имат репутация на придирчиви гастрономи, заради специфичен сетивен Якобсонов орган
на небцето на устата. Когато този орган стане чувствителен към определен тип храна, котката няма да приеме тази храна, доргакато тя не съвпада с очаквания тип миризма. Когато котката сбръчква муцуната си, отпуска долната си челюст или провесва език, означава, че отваря достъпа до този специален орган. Това е специфично и за други животни като конете и кучетата.
Котките са изключително чисти животни. Поддържат чистотата си, като ближат козината си. Слюнката им съдържа силно почистващо вещество, което може да причини алергични реакции у някои хора. Също така котките от време на време повръщат топки козина, която неизбежно се събира в стомаха им по време на чистенето.
Котките пестят сили, като спят по-продължително време от повечето животни: от 12 до 16 часа, но най-често 13 – 14 часа на денонощие. Някои котки могат да спят дори по 20 часа в денонощието. Терминът „котешка дрямка“ се отнася до способността им да заспиват за кратко (в английския език изразът се използва се използва и за хора, неусетно задрямали за няколко секунди).